неделя, 18 декември 2011 г.

blister magazine


„Епизод 4 : Размисли в свободното време” - Времето като пространство и ресурс

Времето като ресурс, като пространство, в което пътуваме дори когато сме неподвижни. Четири тела се движат в умерен темпоритъм на сцената, на моменти рязко застиват в експресивни пози. Модерен танц, стопмоушън – авторски подход, хибриден жанр, дело на младата хореографка Жана Пенчева. Спектакъл пърформанс, чиято закодирана концепция говори за изолираността на човека във времето и за невъзможността му да се откъсне от него. Николина Тодорова, Маргарита Янакиева,

Ирена Цветанова и Деница Дикова създават у зрителя усещане за времето като условно явление и реалност, която контролират те. Компилация от танцови движения, носещи усещането за конкретна условност спрямо съществуването ни в пространството. Мислим си, че сме в постоянно движение, но всъщност често се самомонументализираме заради убедеността в собственото ни проектиране на света. И така автоматично губим способността за комуникация с някой друг. Освен тези екзистенции, зададени от спектакъла чрез езика и естетиката на сценичния танц, той потърси и пряка комуникация – провокация към отношението ни към нещата. Изкуството се превръща в пазарен продукт, няма интерес към истинската му стойност. По време на пърформанса момичетата на сцената изрисуваха платно, което беше „залепено” в дъното на сцената, след което го обявиха на търг. Защо животът на хората, занимаващи се с изкуство, е тотално маргинализиран, и то по принуда. Защо е въвлечен насилствено в механиката на консуматорството. Телата и лицата на актрисите задаваха и отговаряха на тази въпроси чрез естетиката на стопмоушъна и позата. Живи картини за продаване, това е абсурдно – и е реалност.

blister magazine


Фестивал за свободен театър „Яйца от свободни кокошки” – 5 критически етюда. I част

„Хайди” - танц на очарованието и лудостта

Какво е Хайди, каква е тя? Има ли значение цитираният персонаж, или е важна само моментната емоция? Александър Георгиев откри фестивала за свободен театър с танцов спектакъл импровизация.

November 11, 2011, Haidi, www.blistermagazine.com.JPG

„Хайди”- концепция и изпълнение на Александър Георгиев

Трийсетминутно освобождаване от жизофренните импулси, наслоени в телата ни. Тялото и душата на Хайди сякаш релаксираха в динамиката на танца до достигане на кристално състояние на лудост.

Развявайки ритмично късата си рокля на цветя, македонският актьор открито провокираше публиката чрез инфантилността като елемент на човешкото поведение. Това се случи съвсем естествено и непосредствено чрез езика на танца, един контраст на поведението ни в реалния живот, когато опитваме да изглеждаме нормални. Танцът демонстрираше лекотата на човешкото съществуване, било то инфантилно или жизофренно. Наивността на персонажа (с рокля), проявяваща се в танца, компилирана с персоната от мъжки пол, прозираща под него. Зрителят, провокиран от тази двойственост, беше полуусмихнат. Полуголото тяло лежеше на сцената в отчетливи конвулсии от умора и тотално изтощение. Сякаш скоростта и динамиката на живота няма как да бъдат спрени, само тялото може да бъде контролирано чрез тоталното му освобождаване и медитацията на танца.