„Епизод 4 : Размисли в свободното време” - Времето като пространство и ресурс
Времето като ресурс, като пространство, в което пътуваме дори когато сме неподвижни. Четири тела се движат в умерен темпоритъм на сцената, на моменти рязко застиват в експресивни пози. Модерен танц, стопмоушън – авторски подход, хибриден жанр, дело на младата хореографка Жана Пенчева. Спектакъл пърформанс, чиято закодирана концепция говори за изолираността на човека във времето и за невъзможността му да се откъсне от него. Николина Тодорова, Маргарита Янакиева,
Ирена Цветанова и Деница Дикова създават у зрителя усещане за времето като условно явление и реалност, която контролират те. Компилация от танцови движения, носещи усещането за конкретна условност спрямо съществуването ни в пространството. Мислим си, че сме в постоянно движение, но всъщност често се самомонументализираме заради убедеността в собственото ни проектиране на света. И така автоматично губим способността за комуникация с някой друг. Освен тези екзистенции, зададени от спектакъла чрез езика и естетиката на сценичния танц, той потърси и пряка комуникация – провокация към отношението ни към нещата. Изкуството се превръща в пазарен продукт, няма интерес към истинската му стойност. По време на пърформанса момичетата на сцената изрисуваха платно, което беше „залепено” в дъното на сцената, след което го обявиха на търг. Защо животът на хората, занимаващи се с изкуство, е тотално маргинализиран, и то по принуда. Защо е въвлечен насилствено в механиката на консуматорството. Телата и лицата на актрисите задаваха и отговаряха на тази въпроси чрез естетиката на стопмоушъна и позата. Живи картини за продаване, това е абсурдно – и е реалност.
